Академията по национална и информационна сигурност събра представители на своята академична общност на специализирано обучение, посветено на една от най-актуалните теми във висшето образование – етичното използване на изкуствения интелект. Семинарът на тема „Етични предизвикателства и добри практики при интегриране на ИИ в академична среда“ бе проведен от Strike Plagiarism, а лектор беше Донина Гавова – мениджър „Бизнес развитие“.
Срещата премина под знака на един ключов въпрос: как университетите да интегрират изкуствения интелект, без да подкопаят самите основи на академичната почтеност? В България все още няма специален закон, който да регулира употребата на изкуствен интелект в образованието. Като държава член на Европейския съюз страната следва европейската регулация за ИИ, която определя системите, използвани в сферата на образованието, като „високорискови“ заради тяхното въздействие върху обучението, оценяването и формирането на компетентности. Това поставя университетите в ситуация, в която те самостоятелно трябва да изградят вътрешни правила и механизми за контрол.
В рамките на дискусията бе подчертано, че изкуственият интелект не бива да бъде едностранчиво отхвърлян. Напротив – той е мощен инструмент, който може да подпомага академичната работа: при генериране на идеи, структуриране на текст, проверка на граматика, превод или обобщаване на научна литература. Подобно на калкулатора, ИИ може да бъде полезен, когато служи за финална обработка и оптимизация на процеса. Проблемът възниква тогава, когато технологията започне да замества личното усилие, критичното мислене и авторството.
Особено внимание бе обърнато на практиките, наблюдавани в други университети в Европа, Азия и САЩ. Пълната забрана на ИИ се оказва неефективна – тя често води до скрити злоупотреби и липса на прозрачност. Затова водещата тенденция е въвеждане на ясни правила, които определят допустимите и недопустимите форми на употреба. Сред недопустимите практики попадат генерирането на цялостен текст без човешки контрол, създаването на аргументация и заключения вместо автора, фабрикуването на данни и научни източници, както и използването на ИИ по време на изпити.
Лекторът обърна внимание и на един от най-сериозните рискове – загубата на авторство и обезценяването на интелектуалния труд. Ако в интернет пространството започнат да доминират текстове, генерирани от алгоритми, без ясно посочен първоизточник, академичната идентичност и научният принос могат да се размиват. В този контекст защитата на авторското право се превръща в централен приоритет. Международни издателства като Elsevier и Springer вече позволяват използването на ИИ, но при строго изискване за прозрачност и деклариране на употребата.
Сред добрите практики, споделени по време на обучението, бе задължителното писмено деклариране на използвания езиков модел и начина, по който той е подпомогнал създаването на текста. Така отговорността остава при автора, а преподавателят разполага с яснота относно границите на допустимата помощ. Контролните механизми включват подаване на чернови, междинни проверки, устни защити и автоматизирани системи за анализ.
Беше представена и функционалността на Strike Plagiarism за откриване на съдържание, генерирано от изкуствен интелект, вече достъпна и за български език. Софтуерът анализира текста по качествени критерии – лингвистични маркери, предсказуемост, вариация в структурата на изреченията, стил и семантични модели. Подчертано бе, че тези показатели не представляват „присъда“, а ориентир за преподавателя, който запазва решаващата роля в оценяването.
Дискусията показа, че академичната общност в АНИС се стреми към баланса между иновацията и отговорността. Така че изкуственият интелект да присъства в образователния процес, но да бъде интегриран така, че да подпомага развитието на знания и умения, без да подменя усилието, което стои в основата на следването.