При изключително голям интерес и препълнена със студенти аудитория на 18 февруари в Академията по национална и информационна сигурност се проведе майсторски клас на тема бъдещето на новините — реални или фалшиви — форум, поставил един от най-значимите въпроси на съвременността: може ли обществото да функционира стабилно без достоверна информация. Лектор беше Кирил Вълчев — генерален директор на Българска телеграфна агенция, утвърден журналист и медиен експерт с богат професионален опит. Образователната инициатива се организира в рамките на договора за сътрудничество между Академията и БТА – като партньорството е част от стратегическата визия на първия частен университет в Пловдив за модернизация и устойчиво развитие на образователната и научната дейност.
В началото на събитието проф. д.п.н. Георги Манолов – президент на АНИС, подчерта значението на новото партньорство с БТА като важна стъпка към разширяване на възможностите за сътрудничество и обмен на експертиза. По думите му студентите, преподавателите и академичната общност трябва да бъдат добре информирани за процесите в медиите и комуникацията, тъй като те са фундаментални за функционирането на държавата и за връзката между институциите и гражданите.
В своята лекция Кирил Вълчев представи задълбочен и философски поглед върху ролята на информацията. Според него съществуват две основни разбирания за новините — като пазарен продукт и като обществено право. Той защити тезата, че достъпът до информация е неотменна част от демокрацията и националната сигурност, тъй като чрез него гражданите вземат информирани решения за своя живот и бъдещето на държавата. В този контекст медиите не са просто наблюдатели, а ключови участници в обществения процес.
Особено впечатляващ бе разказът за архива на БТА — милиони страници новини, които проследяват развитието на България през различни исторически епохи. Тази памет на държавата показва колко ценни са фактите и колко лесно те могат да бъдат изкривени или изгубени, ако не се съхраняват и проверяват професионално.
Лекторът обърна специално внимание също на предизвикателствата на дигиталната ера. Социалните мрежи позволяват светкавично разпространение на информация, но често без редакционна отговорност. Всеки може да бъде „източник“, без да носи последствия за неточности или манипулации. Класическите медии, от своя страна, са длъжни да проверяват фактите и да носят отговорност пред обществото — разлика, която става все по-важна в епохата на дезинформация.
Особено актуална тема беше и изкуственият интелект. Според Вълчев той не трябва да се възприема като заплаха, а като инструмент, който може да подпомага журналистиката — от обработката на огромни масиви данни до преводи, анализи и структуриране на информация. Ключовото условие обаче е човекът да остане в началото и в края на процеса: да задава въпросите, да проверява резултатите и да носи моралната отговорност за публикуваното съдържание.
В заключение бе отправено силно послание към студентите: в свят на информационно пренасищане най-ценният ресурс не е самата информация, а способността да я разбираме критично. Знанието, аналитичното мислене и ценностната ориентация се превръщат в най-надеждната защита срещу манипулации. Именно затова подобни майсторски класове са не просто полезни, а изключително важни — защото подготвят младите хора да бъдат не само потребители на информация, а отговорни информирани граждани.
Майсторският клас показа, че бъдещето на новините не е предопределено нито от технологиите, нито от пазара, а от хората — от тяхната способност да търсят истината, да задават въпроси и да отстояват правото си да знаят.
